wou wei

понятие за ву уеи

 
 


   




WU WEI

продължение

" Тао е така, момче, но не го бъркай! В това, което виждаш, Тао е, но Тао не е това, което виждаш. Не трябва да си мислиш, че Тао е видим за очите ти. Тао нито ще предизвика радост в сърцето ти, нито сълзи в очите ти. Всичкия твой житейски опит и емоции са относителни и нереални!

Въпреки това, няма да говоря повече за това сега. Ти все още стоиш на първата врата и виждаш само проблясък от зората. Дори е много, че осъзнаваш, че Тао присъства във всяко нещо. Това ще направи живота ти по-естествен и уверен, тъй като, повярвай ми, ти си в ръцете на Тао в сигурност, подобна на тази на дете в ръцете на майка си. И това също ще те направи по-серозен и разумен и ще се чувстваш навсякъде толкова свят, както е един добър свещеник в храма си. Промените в нещата повече няма да те плашат, нито живота или смъртта, понеже ще знаеш, че и двете произлизат то Тао. И е толкова естествено, Тао, който прониква живота ти, да те обгражда постоянно и след смъртта.

Погледни пейзажа пред теб! Дърветата, планините, морето, те са твоите братя, както и въздуха и светлината. Обърни внимание как морето ни приближава! Толкова спонтанно, толкова естествено, така чисто, понеже " така трябва да е". Виждаш ли скъпата ти сестра- малкото дърво отсреща, как се навежда към нас? И естественото движение на листенцата му? Тогава щи е ти говоря за Wou Wei, за несъпротивление, за самодвижението на дъхът на импулса ти, както е бил роден от Тао. Хората ще са истински хора, ако оставеха живота си да тече от самосебе си, както вълнението на морето, както цъфтежа на цветето, в красивата простота на Тао. Във всеки човек има импулс към това движение, което, произлизащо от Тао го води обратно към Тао. Но хората живеят заслепени от собствените си сетива и пориви. Те се борят за удоволствия, желания, омраза, слава и богатства. Движенията им са свирепи и бурни, прогреса им е серия от диви изкачвания и болезнени падения. Отдават се на всичко това, което е нереално. Те желаят също, да са мъдри и добри, а това е по-лошо от всичко. Те желаят да знаят прекалено много.

Единствения цяр е връщането към извора от който идваме. В нас, това е Тао. Само чрез отказ от желанията, дори желанието за добро и мъдрост, можем да постигнем вътрешен мир. О, всичкото това желание да узнаем какво е Тао! И тези болезени усилия да намерим думи, чрез които да го изкажем и да го проучваме! Истински мъдрият следва Ученията, които са безсловни, които остават неизразени. А кой би трябвало да го изрази? Този, който го познава (какво е Тао) не го изрича, този, който го изрича не го познава. Дори и аз не би трябвало да ти казвам какво е Тао. Ти сам трябва да го откриеш за себе си, и така да се освободиш от всички страсти и копнежи и да заживееш живот в непосредствена спонтанност, лишен от неестествени стремежи. Внимателно трябва да се подхожда към Тао, подобно на успокоителното движение на този обширен океан. Той се движи, не понеже избира да се движи, не понеже знае, че е мъдро или добро да се движи; движи се неволно, без съзнание за движението. Така ти ще се върнеш към Тао и когато ще си се завърнал, не ще го узнаеш, понеже ти самият ще си Тао."

Той спря да говори и ме погледна мило. Очите му блестяха с тиха светлина, равномерна и спокойна като оттенък на рая.

"Отче", казах аз, " това което казвате е красиво като морето и изглежда просто като природата; но сигурно това безборбено, пасивно поглъщане на човека в Тао не е толкова лесно?

"Не бъркай думите една с друга", отговори той. " Чрез безборбеност Wou Wei, Лао Дзъ не е имал предвид обикновено безучастие, обикновен празен ход, със затворени очи. Той е имал в предвид отдъхване от земните дела, от желанията, от копнежите към нереални неща. Но той е имал предвид точното действие в реалните неща. Това означава мощно движение на душата, която трябва де бъде освободена  от мрака на тялото, подобно на птичка от клетката си. Искал е да каже, отдаване на въпрешната мотивираща сила, която черпим от Тао, и която ни води към Тао отново. Повярвай ми: това движение е толкова естествено, колкото е естествен облакът над нас..."

 Високо в синия етер над главите ни, златни облаци бавно плаваха към морето. Сияеха с прекрасна чистота, като че идваща от възвишена, свята любов. Тихо, тихо те оплаваха далеч.

" След малко, те ще са изчезнали, стопили се в безкрайността на небесата", каза отшелника, "и ще виждаш само вечното синьо. Така и душата ти ще бъде абсорбирана в Тао."

"Живота ми е изпълнен с грехове," отговорих аз; " аз съм тежко обременен с мрачни желания. И също така са обременени и невежите ми ближни. Как би могъл животът ни, така етерично, в своята най-чиста същтност да отплува към Тао? Той е толкова утежнен със зло и сигурно ще трябва да потъне обратно в тинята."

"Не го вярвай, не го вярвай!" възкликна той, усмихваики се с елегантна любезност. " Никой човек не може да унищожи Тао и във всеки един от нас грее неугасимата светлина на душата. Не вярвай че злотворността на човечеството e толкова голяма и толкова мощна. Вечният Тао живее във всичко: в убийците и блудниците, както и във философите и поетите. Всеки носи в себе си неразрушимо съкровище и никой не е по-добър от другия. Не може да обичаш един в предпочитание пред друг; не може да благославяш един и проклинаш друг. Те са толкова подобни в същността си, колкото и две зрънца пясък на тази скала. И никой няма да бъде прогонен от Тао завинаги, понеже всеки го носи вътре в себе си. Техните грехове са илюзорни, като неяснотата на изпарения.  Техните дела са фалшива привидност; думите им отминават като мимолетен сън. Те не могат да бъдат " лоши", не могат, също, да бъдат "добри". Неудържимо са привлечени към Тао, както ей тази капка към голямото море. Просто с някои, това може да продължи по-дъго, отколкото с други, това е всичко. И какво значение имат няколко века в сравнение с вечността? "Бедни приятелю, нима греха ти те е направил толкова страхлив? Нима предполагаш, че грехъг ти е по-голям от Тао? Ти си се стремил прикалено много да бъдеш добър и така си виждал грешките си във фалшиво-ясна светлина. Ти си желал също така прекалено много доброта в ближните и следователно техните грехове неправомерно са те смущавали. Но вичко това е привидност. Тао не е нито дабър, нито лош. Той просто е истински. Тао просто е;  и живота на всички нереални неща е живот на фалшиви контрасти и отношения, които нямат самостоятелно съществуване и много лесно подвеждат. Така че, преди всичко, не пожелавай да си добър, нито пък наричай себе си лош. Трябва да си като Wou Wei, безстремежен и безпоривен. Нито лош, нито добър; нито малък, нито велик; нито ниско, нито високо. И само тогава ти в действителност ще си, дори когато, в обикновения смисъл не си. Когато веднж се освободиш от всичко привидно, от всички желания и страсти, тогава ти ще се движиш от собствения ти импулс, дори без да осъзнаваш, че се движиш; и това, единствения житейски принцип, това свободно, неограничавано движение към Тао ще бъде  светлина и неосъзнателност, както размиването на облака над теб.

Изведнъж усетих чувство на свобода. Чувството не беше радост, нито щастие. По скоро беше леко усещане за разширяване, разгръщане на духовният ми хоризонт.

"Учителю", казах аз, " Благодаря ти! Това откритие за Тао вече ми дава един импулс, който не мога да обясня, но който сякаш нежно ме носи напред.

"Колко Чудесен е Тао! С всичката ми мъдрост, с всичките ми знания, никога не бях чусвствал това преди!"

"Не вземай това за мъдрост!" каза философът. "Не желай да знаеш прекалено много, а израствай в интуитивното знание; неестествено натрупаните знания водят далеч от Тао. Не се опитвай да научиш всичко, което има да се учи за хората и нещата около теб, нито, и това най-вече, засягащото техните отношения и противоречия. Преди всичко, не търси щастието трескаво и не се страхувай от нещастието. Нито едно от двете е реално. Радостта не е реална, нито болката. Тао не би бил Тао, ако можеше да си го представиш като болка, като радост, като нещастие или щастие; Тао е едно Цяло, и в него противоречия не могат да съществуват. Чуй колко просто е било изразено от Чуанг Дзъ:

" Най-голямата радост е не радост"

И болката също ще престане за теб! Никого не мисли, че болката е реално нещо, съществен елемент от съществуването. Болката ти един ден ще изчезне, както мъглата се разсейва от планините. Един ден ще осъзнаеш колко естествени, колко спонтанни са всички факти на съществуването; и всички големи проблеми, които за теб са били мистерия и тъмнина ще станат Wou-Wei, доста прости, неустойчиви и не ще бъдат основание за чудене от твоя страна. Тъй като всичко израства от Тао, всичко е естествена част от голямата система развила се от едининствения принцип. Тогава нищо няма да има силата да те смущава нито да те радва повече. Нито ще се смееш, нито ще плачеш. Виждам, че гледаш с недоверие, може би ме намираш много краен, много студен. Независимо от това, когато ще си напреднал по пътя ти, ще осъзнаеш, че това означава то, да си в перфектен унисон с Тао. Тогава, гледайки страданието, ще знаеш, че един ден то ще изчезне, понеже е нереално; и наблюдавайки радостта, щи осъзнаеш, че тя е примитивна, сенчеста радост, зависеща от времето и обстоятелствата и основаваща съществуването си на контраста със страданието. Когато ще гледаш един добър човек, ти ще намериш за съвсем нормално той да е така е ще видиш предзнаменование на това колко по-добър ще да е той, когато спре да представлява "милото" и "доброто". А ако гредаш убиец, ще гледаш със спокойствие, нито със специална любов, нито специална омраза; понеже той е ближния ти в Тао, и целия му грях е безсилен да унищожи Тао вътре в него. Тогава, за първи път, когато накрая станеш Wou- Wei, не в убикновения човешки ум, тогава всичко ще е добре с теб и ти ще се плъзгаш през живота си, така естествено и спокойно, като великото море пред нас. Никой не ще може да разруши мира ти. Сънят ти ще е спокоен и прозрението за същността ти не ще носи грижа. Ще виждаш Тао във всички неща, ще си едно със съществуванието и ще гледаш на цялата природа като на нещо, с което си толкова близък, колкото е теб самия. И минавайки със спокойно възприемане на промените през смяната на ден и нощ, лято и зима, живот и смърт, един ден ти ще влезеш в  Тао, където няма промени, и от където ти един ден си тръгнал толкова чист, колкото сега, когато се връщаш.

"Учителю, това, което казваш е ясно и вдъхва вяра. Но живота е все още толкова ценен за мен и аз се страхувам от смъртта; страхувам се да оставя приятелите ми, или жена ми, или детето ми! Смъртта ми се струва толкава черна и смътна, а живота е ясен и светъл със слънцето и зелената, цветна земя!"

"Това е така, понеже все още не успяваш да почувстваш перфектната естественост на смъртта, която е равна, всъщтност, на тази на живота. Ти мислиш прекалено много за незначителното тяло и дълбокия гроб, в който то ще трябва да легне. Но това е чувството на затворника, който ще бъде скоро освободен, който е смутен от мисълта да напусне тъмната килия, където той е живял така дълго. Ти виждаш смъртта като контраст на живота; и двете са нереални, двете са променливи и привидни. Душата ти няма да се плъзне извън познатото море, за да иде в непознатия океан. Това, което е  искинско в теб, душата ти, никога няма да умре, затова страхът не е част от нея. Ти трябва да обуздаеш този страх завинаги; или, дори по-добре, това ще стане когато остарееш и си живял спонтанно, естествено, следвайки движението на Тао, и от самосебе си ти ще решиш да престанеш да го чувстваш...Нито ще жалиш тогава тези, които са се прибрали вкъщи преди теб;  с които ти ще бъдеш отново свързан без да знаеш дори, понеже разделенията няма да съществуват за теб...

"Веднъж, преди много време, жената на Чуанг Дзъ починала и вдовеца бил намерен от Хуи Дзъ седящ спокойно на земята, и както по навик, удрял по един гонг. Когато Хуи Дзъ го укорил за привидното безразличие, Чуаг Дзъ отговорил:

"Този начин да се гледа на нещата е неестествен. Първо, вярно, аз бях разстроен, не можеше да е другояче. Но след известна размисъл заключих, че първоначално, тя не е била част от този живот, не само неродена, но и без форма;  и в това безформие, все още семката на живота не е била проникнала; но въпреки това, като в огряна от слънцето бразда, жизнената енергия е започнала да се надига; от жизнената енергия е израстнала форма и формата е станала раждане. Днес друга промяна се е извършила и тя е умряла. Това наподобява кръговрата на сезоните: пролет, лято, есен, зима. Тя сега спи спокойно в Големия Дом. И ако плачех и ридаех, това би било все едно да действам, като че ли душата на всичко това не бе влязла в мен, затова сега престанах да го правя."

Това каза той с прост, незасегнат вид, който показваше колко естествено бе за него то. Но за мен не беше все още ясно, затова казах:

"Намирам тази мъдрост ужасна; почти ме плаши. Живота би бил толкова студен и празен, ако бях така мъдър."

"Живота е студен и празен," отговори той, спокойно, но без следа от презрение в гласа; " и хората са толкова разочароващи, колкото и самият живот. Никой не познава себе си, никой, който да познава ближните си; и въпреки това, те всичките си приличат. Всъщтност няма такова нещо като живот; той е нереален."

Не можех да кажа нищо повече и гледах пред себе си в здрача. Планините спяха спокойно в нежната, подобната на цвят трептене на неясните нощтни мъгли, паднали ниско, като деца, под обширните небеса. Някъде под нас блещукаха неопределими червени светлинки. В далечината се издигна тъжна монотонна песен допълнена от воя на флейта. В дълбините на тъмнината лежеше морето в своето величие, и звукът на безкрайността набъбна на длъж и на шир. 

В този момент ме изпълни една голяма тъга, и очите ми се замрежиха, и сякаш със страстно настояване попитах: "А какво тогава е приятелството? А какво е любов?"

Той ме погледна. Аз не можех да го видя ясно в тъмнината, но от очите му грейна любопитна мека светлина, и той спокойно отвърна:

"Това са най-хубавите неща в живота, без съмнение. Те са едно с първата поява на Тао в теб. Но един ден, ти ще знаеш за тях толкова малко, колкото потокът за бреговете си, веднъж загубен в безкрайния океан. Не мисли, че ще те науча как да прогониш любовта от сърцето ти, това би било противно на Тао. Обичай това, което обичаш и не живей с мисълта, че любовта е пречка, която те държи в робство. Да прогониш любовта от сърцето си би било лудо и земно действие, и би те отдалечило повече от Тао отколкото някога си бил. Просто казвам, че любовта ще изчезне от самосебе си без ти да усетиш, и че Любовта не не Тао. Но не забравяй, че доколкото аз желая, и доколкото е добро за теб, говоря ти за много възвишени неща. Ако говорех само за този живот и за хората, бих казал: Любовта и най-великото нещо от всичко. Но за този, тойто е погълнат от Тао отново, любовта е нещо минало и забравено.

" Сега вече стана късно, а и не бих искал да ти предам прекалено много от веднъж. Ти сигурно би искал да спиш в Храма, затова ще ти приготвя постеля. Ела с мен и слизай по планината много внимателно.

Той запали малка лампа и протегна ръка за да ме води. Бавно напреднахме, стъпка по стъпка. Той бе така внимателен с мен сякаш бях негово дете; осветявайки пътеката пред мен на всяка стръмнина и нежно ме водеше напред, следвайки всяко мое движение.

Когато пристигнахме долу, той ми показа малката отделена стая за гости и ми подаде възглавница и завивка.

" Благодаря , учителю, от сърце!" казах аз. Ще мога ли някога да ви се отблагодаря!"

Той ме погледна спокойно и погледът му бе невероятен, като море. Спокоен и мил бе като нощта. Усмихна ми се и усмивката му сякаш бе светлината усмихваща се над земята. И тихомълком ме остави.







Начало на страницатаshapeimage_2_link_0

НазадVu_Uei.htmlVu_Uei.htmlshapeimage_3_link_0