wou wei

понятие за ву уеи

 
 


   





WU WEI

Анри Борел

Предговор


Настоящото изследване върху Wou Wei, на Лао Дзъ би трябвало да се разглежда като превод или свободно пресъздаване на истиската работа на този философ. Аз просто положих усилие работата ми да запази чистата есенция на неговата мисъл и пряко пресъздадох неговите съществени истини само в отделни части, останалото бидейки в голямата си част едно саморазмишление върху няколкото принципа изказани от него.

Mоята концепция за понятията "Тао" и "Wou Wei" са различни от тези на много синолози (като Станислас Жюлиен, Жил и Ледж), които са превели "Тао Те Чинг". Но това не е момента да се опрадавам. По-добре да бъда съден от това, което следва, дали концепцията ми е разумна или неточна.

Малко е съдържимото в краткака, изключително проста книжка на Лао Дзъ, чийто думи може да се изрекат за да се кондензират в техния буквален смисъл (едно значение на думите често варира от други, давани в други преводи на същите думи), но това е като евангелие. Произведението на Лао Дзъ не е философски трактат, а съдържа, по-скоро, просто истините, до които тази (неписмена) философия го е довела. В него не намираме нито форма, нито аспект, нищо, освен квинтесенцията на тази философия.

Писаното от мен е пропито с тази есенция, но то не е превод на Лао Дзъ. Нито едно от метафоричните ми сравнения, като това с пейзажа, с морето, облаците могат да се намерят в писаното от Лао Дзъ. Нито е говорил някъде за изкуство и особено за Любов. Докато пишех всичко това, аз просто изказвах на глас мислите и чувствата инстинктивно появили се след прочита на дълбоко почувстваната  философия на Лао Дзъ. Възможно е, писаното от мен да съдържа много повече от мен самият, отколкото го осъзнавам; но дори и това да е така, просто то е излияние на мислите и чувствата предизвикани в мен от думите на Лао Дзъ.

Използвал съм само китайските текстове на Лао Дзъ и то само някои от тях. Четейки по-късно някои английски и френски преводи, бях удивен да открия колко объркани и неразбираеми бяха тези книги.

Придържах се към простата ми идея за творбата на Лао Дзъ и чрез работата ми не бих могъл да разваля нищо, защото почувствах вътре в мен истината, проста като естествена вяра.

Анри Борел


Съдържание:

глава 1. Тао

глава 2. Изкуство

глава 3. Любов



ГЛАВА ПЪРВА


TAO

Стоях изправен в храма на Шиен Шан, намиращ се на малък остров в Китайсто Море, на няколко часа път от пристанището Ха То.

От двете страни се издигаха планински върхове, техните меки очертания се преплитаха зад острова на запад. На изток пробляскваше безкрайният океан. Високо, върху скалите стоеще храмът, в сянката на клонести буда-дървета.

Островчето бе посещавано рядко, но понякога рибари, криещи се от заплашителния тайфун, пускаха тук котви когато надеждата им да достигнат пристанището бе изгубена. Защо храмът бе издигнат в това усамотено място, никой не знаеше, но изминалите векове бяха затвърдили свещенното му право на съществуване тук. Хора от другаде идваха, но рядко, и горе-долу стотина жители живееха все още там, само защото техните прадеди бяха живяли там преди тях. Бях дошъл насам с надеждата да намеря някой човек с добре сложена глава и ум, от когото да уча. Бях изследвал съседните храмове и манастири в продължение на повече от година в търсене на  истински разумни свещенници, способни да ми покажат, това на което не биха ме научили повърхностните книги на китайската религия; но не открих нищо, освен невежество и глупави същества навсякъде, коленичещи пред кумири, чиято символична стойност не разбираха и рецитиращи странни "Сутри", от коити дори една дума не им бе ясна. И бях принуден да вадя всичко, което знаех от лошо преведени книги, които бяха получили дори по-лошо отношение в ръцете на начетени европейци, отколкото в тези на китайските литератори, с които се бях консултирал. В край на краищата, бях чул един стар китаец да говори за " мъдреца от Шиен Шан" като за добре познаващ тайните на Небето и Земята; и наистина, без да храня големи очаквания, прекосих водите в негово търсене.

Този храм приличаше на много други, които бях виждал. Прашни свещеници стояха на стъпалата, облечени в мръсно-сиви дрехи и ме гледаха с безизразни погледи. Статуите на Куан Ин, Шакиамуни и Сам-Пао-Фу бяха наскоро реставрирани и се откроявяха с всички възможни сурови цветове, които напълно опорочаваха предишната им красота. Пода бе покрит с прах и мръсотия, а портокалови обелки и захарна тръстика бяха разпръснати наоколо. Плътна, тежка атмосфера потисна сърцето ми.

Обръщайки се към един от свещениците, аз попитах:

"Дошъл съм да видя философа. Не живее ли тук един стар отшелник наречен Лао Дзъ?

С учудена физиономия той отвърна:

" Лао Дзъ живее в най горната колиба, под скалите. Но той не обича чуждоземци"

Попитах го спокойно:

" Би ли ме завел при него, Бикшу, за един долар?"

 Алчност пролича в погледа му, но той поклати глава, казвайки:

"Не смея, потърси го сам."

Другите свещеници се усмихнаха и ми предложиха чай с надеждата да получат бакшиш.

Оставих ги и се заизкачвах по скалите, стигайки до върха след половин час; и там намерих една малка четвъртита каменна колиба. Почуках на вратата и, и след малко, чух накой да отмества резето.

Пред мен стоеше мъдрецът и ме гледаше.

И това беше откровение.

Струваше ми се, че бях видял невероятна светлина, но не ослепителна, а успокояваща.

Той стоеше пред мен, висок и строен като палмово дърво. Държанието му бе сдържано като спокойна вечер, в тишината на дърветата, под меката лунна светлина; цялото му същество излъчваше величието на природата, колкото семпло и красиво, така чисто и спонтанно, като планина или облак. Присъствието му изпълваше атмосферата, свято като молитвена душа в мекия проблясък на здрачаващ се пейзаж. Почувствах се неловко под дълбокия му поглед и видях бедния ми живот да се разкрива в цялата си жалкост. Не можех да пророня дума, но чувствах мълчаливо неговото поучително влияние.

Той вдигна ръката си с жест наподобяващ движението на люлеещо се цвете и я протегна към мен сърдечно и откровено. Проговори и гласът бу прозвуча като нежна музика, като шумоленето на вятъра в дрветата:

"Добре дошъл иностранецо! Какво дириш при старец като мен?

" Дойдох да търся учител" - отговорих аз смирено, " да намеря пътя към човешката доброта. Дълго търсих тази красива страна, но хората изглеждат сякаш да бяха мъртви, а аз съм по беден от всякога."

"Грешиш, донякъде, по въпроса," -каза мъдреца. " не се опитвай толкова усърдно да бъдеш така добър. Не търси това прекалено, или никога няма да намериш истинската мъдрост. Знаеш ли как Жълтия Император намерил перлата си? Щe ти кажа."

"Жълтия Император пътувал веднъж на север от Червеното Море и се изкачил на връх планината Кунлун. На връщане, слизайки на юг, загубил магическата си перла. Той се молил на мисълта си да я намери, но напразно, молел се погледа му да я намери но напразно, молел се на красноречието си да я намери, но също било напразно. Накрая той се примолил на Нищото да я намери и Нищото я открило. Колко невероятно!" -възкликал Жълтия Император, " че Нищото бе способно да я намери!" Разбираш ли ме, млади човече?"

"Мисля, че перлата е била душата му,"-отговорих аз, " и че знанието, зрението и речта само замъгляват душата, вместо да я просветят; и че само чрез перфектно спокойствие съзнанието на душата е било върнато на Жълтия Император. Така ли е учителю?"

"Точно така, ти го почувства както е. А знаеш ли от кого тази красива легенда е била изречена?"

" Аз съм млад и невеж; Не знам."

"От Чуанг Дзъ, ученика на Лао Дзъ, най големия китайски философ. Нито Конфуциус, нито Менциус са изрекли най-чистата мъдрост в тази страна, а Лао Дзъ. Той е бил най-великият и Чуанг Дзъ е бил негов апостол. Вие чужденците, знам, имате определено добронамерено възхищение към Лао Дзъ, но мисля, малцина от вас знаят, че той е бил най -чистото човешко същество, което е дишало на тази земя. Чел ли си " Тао Те Чинг?" и някога мислил ли си, чудя се, какво е имал предвид  той под Тао?"

"Ще съм благодарен, ако ми кажеш, учителю."

"Мисля, че може да те взема на обучение, млади човече. Минаха доста години от както не съм имал ученик и виждам в очите ти не любопитство, а желение за мъдрост, за освобождение на душата ти. Чуй тогава.

"Тао е това, което вие западняците наричате "Бог". Тао е Единстото; началото и края. То обгръща всички неща и към него всички неща се връщат.

Лао Дзъ е написал в началото на книгата си знака Тао. Но какво точно е имал предвид?  Най-Големия, Единствения не може да има име, да бъде изразен чрез звук, просто защото е Единственият. Също така неподходящ е вашия израз "Бог". Wu, Нищо, това е Тао. Не ме ли разбираш? Слушай още! Съществува една абсолютна реалност, без начало, без край, която ние не можем да схванем и която, седователно трябва да остане за нас като Нищо. Това, което сме способни да разберем, което има относителна реалност, е в действителност само привидност. То е израстък, резултат на абсолютната реалност, от която всичко произлиза и към която всичко се връща. Но нещата, които са реални за нас, не са реални сами по себе си. Това, което наричаме Битие, всъщтност е Небитие, а това, което наричаме Небитие е Битие в истинския си смисъл. Така ние живеем в голям мрак. Това, което си представяме, че е реално, не е, но въпреки това произлиза от реалното, за Реално казваме Цялото. И двете, Битие и Небитие са Тао. Но над всичко, не забравяй, че "Тао" е просто звук произнесен от едно човешко същество, че идеята е съществено неизразима. Всички неща, приятни за очите и желанията на сърцето са нереални. Тао е извора на Небето и Земята. Едно поражда Две, Две поражда Три, Три поражда милиони. А милионите се връщат обратно към Едно.

Aко запомниш това добре, млади човече, ти си преминал през първата врата към Мъдростта.

Ти знаеш, така, че Тао е извора на всичко; на дърветата, на цветята, птиците, морето, пустинята и скалите; на светлината и тъмнината; на горещината и студа; на деня и нощта; на лятото и зимата и на твоя собствен живот. Светове и океани се изпаряват във Вечността. Човек се появява от тъмнината, смее се на блестящата светлина и изчезва. Но във всички тези промени Единното е изразено. Тао е всичто. Душата ти и най-съкровеното в нея е Тао.

Виждаш ли светът простиращ се пред теб, млади човече?..."

С тържествен жест той посочи по посока към морето.


Хълмовете от двете страни се изправяха стъмни, безкомпромисни, ясно очертани в пространството, като силни мисли, застинали, изсечени от съзнателна енергия, очертаващи се в далечината под нежното влияние на светлината и въздуха. Високо горе стоеше самотно дърво, с деликатна корона от листа сияеща на светлината. Вечерта започна а се спуска бавно, с мека яснота и с розовеещо сияние, приглушено, но все още ярко, над планините изглеждащи дори по-отвесно очертани на фона ù,  носеща  радостно спокойствие. Всичко това приканваше към извисяване, към едно спокойно равновесие, каквото се чувстваше в тънката атмосфера на съзнателна духовност. А морето се разливаше с мекота, с вечното си вълнение и със спокойната си и неустоима същност на безкрайност. Платната на една лодка, придобили мека златистост се плъзгаха недалеч. Изглеждаха толкова малки в сравнение с необятността на океана, толкова безсташни и прекрасни! Всичко бе чисто и съвършено.

И аз проговорих с редкия импулс на величествена радост.

" Чувстам го сега, Учителю? Това, което търся е навсякъде. Нямяше смисъл да го търся надалеч, понеже е толкова близо до мен. То е навсякъде, това, което търся, това, което съм, това, което е душата ми. То е толкова близо до мен, колкото и самият аз.

Всичко е прозрение! Бог е навсякъде! Тао е във всичко!"



ПродължениеVu_Uei_2.htmlVu_Uei_2.htmlshapeimage_2_link_0

Начало на страницатаshapeimage_3_link_0