Тао Те Чинг

Из книгата на лао дзъ


 
 


   




TAO TE ЧИНГ


LIX

ДА ЗАДЪРЖИМ ТАО

Управлявайки хората и прекланяйки се пред небето, нищо не превишава умереността. Да цени умереността, това човек трябва да го направи навик от рано. Ранната му придобивка ще позволи натрупване и съхраняване на жизнеността. Натрупвайки и съхранявайки жизнеността, нищо не е невъзможно.

Ако нищо не е невъзможно, тогава човек не познава границите си. Ако човек не знае ограниченията си, той може да притежава държавата.  Този, който притежава умереност е следователно траен и стабилен. Това е като да имаш дълбоки корени и стабилен ствол. Това е дълголетие и стабилно прозрение на Тао ( пътя).


LX

ДА ЗАДЪРЖИМ ПОЗИЦИЯ

Човек трябва да управлява велика държава, катко се пържи дребна риба (тоест, без да се корми и чисти). С Тао човек може успешно да ръководи империята. Духовете няма да плашат, боговете няма да причиняват зло, нито мъдреците ще водят хората по грешен път. След като нищо не плаши или не вреди на хората, “Те” ще пребъде.


LXI

“ TE” НА СМИРЕНИЕТО

Една велика държава, която е полезна, е сякаш обвързана в единство с империята. Тя става съпругата на империята.

Жената контролира мъжа със своето подчинение и спокойствие. Така, великата държава, чрез услуги към по-малките държави печели тяхната вярност. Една малка държава, чрез подчинението си на по-голяма държава, печели влияние над нея. Така някои прекланят за да завладеят, а други се прекланят за да завладеят.

Великите държави не могат да имат по-голяма цел от тази да приобщят малките и да хранят народа. Малките държави не могат да имат по-голяма цел от тази да влязат във федерация и да служат на народа. И двете си приличат, всяка една по свой собствен начин постига целта си, но по-силната трябва да показва смиреност.


LXII

ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТАО

Тао е убежището на всички неща; съкровището на добрия човек, последния шанс за лошия. С красиви думи човек може да продаде стока, но с любезност можеш да спечелиш хората. Защо един човек трябва да бъде отхърлен поради злото си? За да отреди това, императора е бил посочен наедно с тримата му министри. По-добре, отколкото да бъда в присъствието на императора и да яздя четири коня, е да стоя тук и да обяснявам този Тао.

Причината, поради която древните  са ценили Тао е,че ако той е бивал потърсен, е бивал получен и защото чрез него, онзи, който е бил съгрешил, е бил спасяван. Не е ли така? Следователно, затова светът почита Тао.


LXIII

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА НАЧАЛАТА

Човек би трябвало да избягва вземането на страна и да упражнява бездействие. Човек трябва да се научи да намира вкус в безвкусното, да уголемява малките неща и да множи малобройните. Трябва да отговори на омразата с любезност. Да решава трудностите докато е още лесно и да управлява великите дела докато са още малки. Което е сигурно, всички световни проблеми са произлезли от незначителни причини и великите световни дела са имали малко начало.

Следователно, мъдрият човек избягва до края участие във велики дела и така установява своето величие.

Обещанията изказани набързо са лишени от добросъвестност и много неща, които изглеждат лесни са изпълнени с трудности. Затова мъдрецът счита всяко нещо за трудно и така до края не се сблъсква с трудности.


LXIV

ВЗЕМАНЕ В ПРЕДВИД НА НЕЗНАЧИМОТО

Това, което е в покой е лесно да се озаптиса, това, което още не се е появило е лесно предотвратяемо. Лесно е слабият да се прекърши, малобройните лесно се разпъскват. Помисли за трудността, преди тя да се е появила и се погрижи за делата си преди да са се объркали. Дърво, което обхващаш с двете си ръце е израстнало от крехко коренче. Девет етажна пагода се гради като се полагат малки тухли. Пътешествие от три хиляди мили започва с една крачка. Ако някой се опита да подобри нещо, той го разваля; ако се опита да го сграбчи, той го губи. Мъдрецът, по този начин, като не се опитва да формира нещата, не ги разваля, като не се опитва да хваща нещата, не ги губи. Хората в бързината на делата си, все така се доближават до успеха, но все се провалят. Човек трябва да е толкова внимателен в края, колкото е бил и в началото ако иска да успее.

Така, мъдрецът желае да е свободен от желания, той не отдава значение на нещата, които са трудни за постигане. Той се учи да се отучва, връща се към това, което другите не знаят. По този начин помага на нещата да следват естественото си развитие, но не смее да се намесва в него.


LXV

“TE” НА ПРОСТОТАТА

Едно време, тези, които се подчиняваха на духа на Тао не учеха хората на прозрение, а ги държаха в състояние на простота. Причината, поради която е трудно да се управляват хората е тяхната интелигентност; също така, да управляваш един народ с хитрост е проклятие; а да ги управляваш с простота е благословия. Този, който запомни тези две неща е пример за управник. Да следваш нинаги тези правила в управлението е Те, дълбокото.

Дълбокото Те е наистина дълбоко и разпростиращо се. Съвсем обратното на обикновените неща, но чрез него човек се сдобива с послушни поданици.


LXVI

ДА ПОДЧИНИШ СЕБЕ СИ

Причината, поради която реките и моретата са наречени царе на долините е защото стоят на по-ниското. Така и мъдрият човек, желаещ да бъде над хората, трябва с поведението си да е по-ниско от тях; ако желае да бъде полезен на хората около него, трябва дори да е извън погледите им.

Мъдрият човек живее отгоре, но хората не чувстват тежестта му; той е лидера и хората не страдат от вреди. Затова светът се радва да го въздигне и никога не се уморява от него.

Понеже не се кара с никого, никой не се кара с него.


LXVII

ТРИТЕ СЪКРОВИЩА

Целият сват нарича Тао велик, и въпреки това, по природа той е нематериален.Това изглежда е понеже едно нещо е нереално за да е велико. Ако един човек се прави на велик, колко дълго ще успее да скрие посредствеността си?

Тао им при съкравища, които пази и скъпи. Първото е наречено състрадание; второто е наречено пестеливост, третото е наречено скромност. Един човек, който е състрадателен, той може да бъде истински смел; човек, който е пестелив може да бъде истински щедър; ако е стромен, може да стане полезен слуга.

Ако човек отстрани състраданието и е все още смел, ако си откаже от пестеливостта и е все още щедър, ако изостави смирението и е все още услужлив, дните му са приброени. Напротив, ако човек е истински състрадетелен, в битката ще бъде победител и в защита ще бъве на сигурност. Дори, когато Небето помага на хората, това то го прави поради състрадание.


LXVIII

СЪОТВЕТСТВИЕ С НЕБЕТО

Този, който е превъзходен войник, е този който не е войствен; този, който е най-добър в битките не е гневен; този, койко най-добре завладява противника, не е свадлив; този, който най-добре ръководи хората е послушен самият той.

Това е добродетелта да не се караш, това е тайната да извадиш на яве способностите на другите, това е да си в съответствие с Небето. От време оно, това е считано за най-висшата добродетел (Те)


LXIX

ФУНКЦИЯТА НА МИСТЕРИОЗНОТО

Един военен експерт е казал: Аз никога не си позволявам да се държа като домакин, а винаги действам като гостенин. Колебая се да напредна дори педя, но отстъпвам с готовност крачка.

Тода е напредък без да напредваш, това е да печелиш без оръжия, да съдиш без враждебност, да превземаш без бой. Няма грешка по-голяма от тази да търсиш врагове, търсейки врагове ние губим нашето съкровище.

Следователно когато добре обучени армии стигат до конфликт, побеждава този, който осъзнава своята слабост.


LXX

ТРУДНОСТТА В РАЗБИРАНЕТО

Моите думи са много лесни за разбиране и много лесни за прилагане на практика и въпреки това хората по целия свят изглежда не ги разбират и не ги прилагат на практика.

Думите имат предшественик ( предшестваща идея), делата имат господар ( предшестваща цел) и понеже това не е разбрано и мен не ме разбират.

Тези, които ме разбират са много малко, и поради това съм дастоен за почит. Мъдрият човек носи вълна ( а не коприна) и държи скъпоценностите си настрана от погледите.


LXXI

БОЛЕСТТА НА ЗНАНИЕТО

Да осъзнаваш своето невежество относно непознаваемите неща е психично здраве, а да бъдеш невеж относно познаваеми неща е болест. Само когато скърбим за невежеството си над познаваеми неща сме в добро здраве. Мъдрият човек е мъдър понеже разбира невежството си и е опечален за него.


LXXII

ДА ЦЕНИШ СЕБЕ СИ

Когато хората са много невежи за да не се боят от нещо страховито, то сигурно ще се случи.  Не правето мястото, където те живеят ограничено, живота, който живеят уморителен. Ако ги оставите сами, те няма да станат неспокойни. Затова, мъдрецът дори и да не разбира себе си се уважава, дори да се цени, той не се надценява. Така той избягва хвалбите и предпочита уважениато.


LXXIII

ДЕЙСТВИЕТО Е ОПАСНО

Куража доведен до дързост води до смърт. Куража ограничен с предпазливост води към живот. Тези две неща, кураж и предпазливост са понякога от полза, понякога от вреда. Някой неща са отхвърлени от Небето, кой може да каже защо? Затова мъдрецът счита всяко действие за трудно.

Небесният Тао не се кара, но побеждава. Не говори, но отговорите му са добри.Той не призовава, но нещата отиват към него естествено понеже делата му са добри. Небесните мрежи са обширни, наистина, дупките им са широки, на той не изпуска нищо.


LXXIV

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗАБЛУДИТЕ

Ако хората не се страхуваха от смъртта, как човек ще може да ги сплаши със смърт? Ако учим хората да се страхуват от смъртта, тогава, когато един човек е бунтовник, може да бъде заловен и екзекутиран; след това кой би дръзнал да се разбунтува?

Винаги има офицер, който да екзекутира един убиец, но ако човек заеме мястото на екзекутора, то е като да заемеш мястото на сръчен дърводелец когато цепе дървото. Ако някой заеме мястото на дърводелеца, той е подложен на риск да се посече сам. ( Следователно не се меси в нещата на Тао.


LXXV

ЗАГУБА ОТ АЛЧНОСТ

Глад сполетява хората, когато някой управник си присвои голям дял от данъците. Причината за трудното управление на хората е защото управниците са натрапчиви; хората не се грижат за смъртта, защото са заети е житейските проблеми. Този, който не е зает с живота е по-морален от този, който го цени.


LXXVI

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ СИЛАТА

Когато човек живее, той е нежен и крехък. Когато умре, той е твърд и корав. Така е и с всичко друго; тревата и дърветата, живи те са крехки и деликатни, но когато умрат стават твърди и сухи.

Следователно тези, които са твърди и негъвкави принадлежат на царството на смъртта, докато нежните и слабите принадлежат на царството на живота.

Затова войниците са най-непобедими, когато не побеждават. Когато едно дърво израсте до най-голямата си сила, то е обречено. Силният и великият стоят отдолу; нежният и слабият израстват нагоре.


LXXVII

НЕБЕСНИЯТ ТАО

Небесният тао прилича на опъването на лък. Смирява мощните, а смирените ги въздига. От тези, които живеят в изобилие отнема, а дава на нуждаещите се.

Тове е небесният Тао; той изчерпва тези, които изобилстват, и допълва тези, които нямат.

При хората е обратното. Човека взема от тези които се нуждаят за да даде на тези, които имат в изобилие. Къде е човекът, който със своето изобилие може най-добре да служи на света?

Мъдрецът прави но не изтъква, той постига заслугите, но не се привързва към тях, нито пък показва превъзходството си. Не е ли така?


LXXVIII

ДЕВЕРИЕ И ВЯРА

На земята нищо не е по-крехко от водата, но въпреки това, от всичките елементи атакуващи твърдите субстанции, нищо не я надминава.

От всички неща, нищо не може да заеме мястото на Тао. Чрез него, слабият побеждава силния, гъвкавият побеждава негъвкавия. Всички по света знаят това, но никой не го прилага.

Затова мъдрецът казва: този, който е виновен за греховете на страната може да е свещенникът от олтара. Този, който е виновен за нещастията в страната е често владетеля на империята. Истинските думи често са парадоксални.


LXXIX

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ

Когато стане сдобряване след голяма омраза, недоволството остава. Как може да бъде превърнато в добро?

Мъдрецът приема да изпълни завължениито си по договор и не изисква заплашане от другите. Тези, които имат добродетел ( “Те”) държат на обещанията си, недобродетелните настояват за дължимото. Небесният Тао няма любимци, но винаги помага на добрия човек.


LXXX

УДОВЛЕТВОРЕНИЕ

В малка страна с малоброен народ, нека има десетки или стотици държавни служители, но да не упражняват властта си. Нека хората не се боят от смъртта, нито да желаят да емигрират. Тогава, дори и да имат военни кораби и колесници, те няма да имат случай да ги ползват. Дори да имат доспехи и оръжия, нама да имат повод да ги облекат. Хората могат да обвържат архивите, да се насладят на храната, да са горди с дрехите си, да са удовлетворени от жилищата си, да се радват на обичаите си.

Други държави, може да са близки съседи, петлите им и кучетата да се чуват взаимно, обаче хората ще стигат до напреднала възраст, но няма да изпитват желание да ходят по гурбет и да се връщат.


LXXXI

ПРИРОДАТА НА СЪЩЕСТВЕНОТО

Верните думи често не са приятни; приятните думи често не са верни. Добрите хора не спорят; тези, които спорят не са добри. Учените хора често не са мъдри, нито пък мъдрите хора са учени. Мъдрият човек не се запасява, но дори до работи за други, той твърде много ще придобива. Давайки свободно на другите, той самият ще има в изобилие. Небесният Тао дава полза но не наранява. Тао води мъдреца към действие, но не към свади.


ПРОЩАЛНО

ЧАСТ ОТ 20ТИЯ СОНЕТ

Обикновените хора са радостни; те честват деня като банкет; те се роят към павилиона пролетно време. Само аз съл спокоен, като човек, който още не е получил поличба;  аз съм като младенец, който не се е научил още да се усмихва. Аз съм отчаян като бездомен скитник! Обикновените хора имат в изобилие; само аз съм в нужда. Аз съл глупав човек в сърцето си! Аз съм невеж! Обикновените хора са жизнерадостни и умни, само аз съм тъп и объркан.

Познанието на Тао, колко необхватно! Аз съм като моряк далеч отвъд място за хвърляне на котва, носещ се по течението на безграничен океан. Обикновените хора са полезни, аз съм непохватен. Стоя в контраст с тях, но, о, наградата, която търся е храна от Майката Тао!

КРАЙ



Начало на страницатаshapeimage_2_link_0