Тао Те Чинг

Из книгата на лао дзъ


 
 

    


TAO TE ЧИНГ


XII
ИЗБЯГВАЙКИ ЖЕЛАНИЯТА
Излишъкът на светлина заслепява човешкото око; прекомерният шум разваля ухото; излишъкът на хранителни подправки притъпява вкуса. Последствията от твърде много конни надбягвания и лов са лоши, и обаянието на скритите съкровища изкушава човека да върши зло.
Ето защо мъдрецът се грижи за вътрешното значението на нещата и не се занимава с външния вид. Затова той не отдава значение на материалното и търси духовното.

XIII
СКЛОННОСТ КЪМ СРАМ
Трябва да отбягваме благоволение и немилост, точно както твърде голямата грижа или тревожност са вредни за организма.
Защо трябва да се страхуваме от благоволение и немилост? Да бъде човек облагодетелстван е унизително; трябва да се страхуваме да получаваме толкова много, колкото се страхуваме, да не го изгубим. Да загубиш благоволението означава да бъдеш в немилост и, разбира се, човек се страхува от това.
Защо прекомерните грижи и голямо безпокойство са така лоши за човек? Самата причина, че имам безпокойство е, защото имам тяло. Ако аз не съм тялото, защо да се безпокоя за него?
Затова, ако този, който управлява империята, я счита за собственото си тяло, тогава той е достоен тя да му бъде поверена.

XIV
ВЪЗХВАЛА НА ДЪЛБИНИТЕ
Той (Тао) е невидим, защото е безцветен, той е нещо нечувано, защото е безшумен, а когато човек иска да го обхване, той му се изплъзва, защото е безтелесен.
Благодарение на тези си качества, не може да бъде разглеждан, и все пак те представляват важно единство. На пръв поглед това изглежда трудно за разбиране, но в дълбините му не е така неясно. Той е бил винаги безименен! Той се появява и след това изчезва. Той е това, което е известно като форма на безформеното, образ на безобразното. Наречен е трансцендентален, неговото лице (или съдба), не може да се види в лицето или опакото му (или произхода).
Но като се държи здраво за Тао на древните, мъдрия човек може да разбере настоящето, защото той знае произхода на миналото. Това е разковничето на Тао.

XV
ТОВА, КОЕТО РАЗКРИВА “TE”
В стари времена тези, които бяха считани за достойни да се наричат учители бяха едва доловими, духовни, дълбоки, мъдри. Техните мисли не могат да бъдат лесно разбрани.
Тъй като те са трудни да бъдат разбрани, ще се опитам да ги направи ясни. Те бяха предпазливи като мъже газещи река през зимата. Те са неохотни като мъже, които се опасяват  от техните съседи. Те са били резервирани като гости в присъствието на техния домакин. Те бяха неуловими като топящ се лед. Те бяха като младо дръвче. Бяха като долина между високи планини. Неясни като мътни води. (Те са предпазливи, защото те осъзнават по-дълбоките значения на живота и неговите възможности.)
Ние можем да изясним мътните води, като бавно ги успокоим. Можем да изведем несъзнаваното към живот, като бавно го движим. Но онзи, който притежава тайната на Тао не желае да има повече. Бидейки доволен, той е в състояние да съзрее, без желание да бъде според последната мода.

XVI
ВРЪЩАНЕ КЪМ ИЗВОРА
Търси постигането на отворен ум (върхът на празнотата). Търси хладнокръвието ( есенцията на спокойствието)
Всички неща са в процес, издигащи се и падащи. Растенията стигат до цъфтеж, но само за да се върнат към корен след това. Да се върнещ към корена е като да търсиш спокойствие; то е да вървиш към съдбата си. Да вървиш към съдбата си е да си като вечността. Да знаеш вечността е прозрение, а не разпознаването на вечността води безредието към зло.
Да познаваш вечността прави човек разбиращ; разбирането прави възгледите широки; Широчината на възгледите води до благородство * ; Благородството е като небето.
Небесното е като Тао. Тао е Вечен. Не бива да се страхуваме от разпадането на тялото.
*в думата “благородство” на български език има вмъкнато значение на наследственост, качество идващо с раждането. Текста не влага този смисъв на думата; значението е по-скоро на “ извисеност”. (от предодача)

XVII
ПРОСТОТА НА НАВИКА
Когато велики хора управляват, подчинените знаят малко за съществуването им. Управляващи от ниска стойност пачелят обичта и хвалбите на подчинените. Хората се страхуват от посредствения управник, а лошия е презиран.
Когато управника няма честост, ще търсиш честността напразно сред подчинените му.
Колко внимателно мъдрият управник избира думите си. Той върши делата си и трупа заслуги!  Под такъв управник хората си мислят, че се управляват сами.

XVIII
ВРЕМЕННОСТТА НА НИЗШЕТО
Когати великия Тао е загубен от поглед, ние все пак имаме идеята за доброжелателство и правда. Предпазливостта и мъдростта идват на ум, когато виждаме голямо лицемерие. Когато роднините са надружелюбни ние все така имаме ученията за синовна благочестивост и бащина  обич. Когато държавата и клана са в убаркване и безпорядък, ние все така имаме идеята за лоялност и вярност.


XIX
ВРЪЩАНЕ КЪМ ПРОСТОТА
Когато хората се откажат от показната святост и изоставят прекалената предпазливост, тогава ще  имат стократна полза. Когато изоставят показната благотворителност и прекомерната правда, тогава хората ще се върнат към първичните добродетели на синовна благочестивост и родителска обич. Когато изоставят интелигентността и се откажат от печалби, крадците и разбойниците ще изчезнат.
Това са три основи, от които човек трябва да зависи, когато културата му е недостатъчна. Затова нека всички хора се придържат към това, което е надеждно, а именно, да признаят простотата, да се погрижат за чистотата, да намалят притежанията си, да ограничат желанията си.


XX
ОБРАТНОТО НА БАНАЛНОТО
Избягвайте ученето ако не искате притеснения. Разликата между “да” и “дам” е малка, но контраста между доброто и злото е много голям. Това, от което хората не се страхуват не си заслужява страха. Но, о, разликата, опустошението, необятността между невежеството и неограничения израз на Тао.
(смисъла на този сонет е посветен на разликата межди нехаещото състояние на обикновените хора и неговата собствена визия за Тао. Това е един от най-патетичните изрази на човешката самота, поради липса на признание, който е писан някога. Пропуснато е, че той може да послужи за прощален, заключителен сонет.


XXI
ПРАЗНОТАТА НА СЪРЦЕТО
Всички неизброими форми на “те” отговарят на нормите на Тао, но природата на Тао дейността е безкрайно абстрактна и илюзорна. Илюзорна и неясна, наистина, но в нейното сърце са форми и видове. Неясна и илюзорна, наистина, на в сърцето му е битието. Необяснима и неясна, наистина, но в сърцето му е духа, а духът е реалността. И сърцето му е истина.
От вечни времена проявата му е неспираща, присъствал е във всички начала. От къде знам, че това му е природата? От същия този Тао.


XXII
РАСТЕЖ В СМИРЕНИЕ
Тогава насъвършения ще стане сърършен; изкривения ще бъде изправен; празния напълнен; износения ще бъде обновен; тези, които имат малко ще получат, а тези, които имат много ще изгубят.
Следователно мъдрецът, обхващащ единството в деяствията си, ще стане модел за света. Без да се бута напред ще се поросвети; без отстояване ще се разграничи; без да се хвали той ще придобие заслуги; без одобрение, той ще издържи. Докато не се кара със света, света няма да се кара с него.
Грешна ви е старата пословица : “ гърбавите ще се изправят” ? Не, наистина! Те ще бъдат осъвършенствани и ще се завърнат во радост.


XXIII
ПРАЗНОТА И БЕЗДЕЙСТВИЕ (WU WEI)
Мълчаливоста е в природата на човека. Бурята никога не надживявя сутринта, нито сивнияо дъжд деня. Каква е причината? Тя е в небето и земята. Ако дори небето и земята не са постоянни, много по-малко от тях човек ще да е.
Следователно, този който върши делата си в духа на Тао, ще стане подобен на Тао. Този, който дърши делата си с “те”, ще стане подобен на “те”. Този, който следва делата си със загуба се идентифицира със загубата.
Този, който се идентифицира с Тао, Тао се радва да га води. Този, който се идентифицира с “те”, “те” ще се радва да го награди. А този, който се идентифицира със загубата, загубата се радва да го разруши.
Ако човек се провали във вярата си, той няма да получи награда на вярата.

XXIV
НЕПРИЯТНОСТИ И ЗАСЛУГИ

Не е естествено да се стои на пръсти, или бидейки възседнал, човек не ходи. Човек, който се показва не е умен,  или който се изтъква не може да блести. В самоодобряването нямя заслуга, нито пък може човек в самохвалството да израства.
Връзката на тези неща (самопоказване, самоутвърждаване, самоодобрение) с Tao е същата като карантията с храната. Те са израстъци от системата, те са отвратителни; Тао не живее в тях.

XXV
ОПИСАНИЕ НА МИСТЕРИОЗНОТО
Има Битие, което е всеобхващащо и което е съществувало преди Земята и Небето. Спокойно и безтелесно! То е само и непроменливо.
Навсякаде то работи безпрепятствено. Така, то става майка на света. Аз не познавам природата му; ако трябва да го характеризирам, ще го нарека Тао.
Ако ме насилите да му дам име, ще го нарека Велитото. Великото е уклончиво, уклончивото е далечно, далечното постоянно се приближава. Тао е Велик. Така и Небето е велико, също и Земята и така, същото се отнася и за представителя на Небето и Земята.
Човек произлиза от природата, природата произлиза от Небето, Небето произлиза от Тао. Тао произлиза от самосебе си.

XXVI
ДОБРОДЕТЕЛТА (TE) НА ДОСТОЙНСТВОТО
Тежкото е коренът на светлината; спокойствието е господар на движението. Ето защо мъдрецът в целия опит на деня няма да се отклони от достойнство. Въпреки, че той е заобиколен с великолепни гледки, той ще остане спокоен и незаинтересован.
Как става така, че императорът, господарят на десетте хиляди колесници, е загубил владеенето на Империята? Тъй като бидейки лекомислен, той е загубил уважението на поданиците си; бидейки сам във власт на страстите, той е загубил контрол на империята.

XXVII
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА УМЕНИЯТА
Тези, които умеят да вървят не оставят следи, добрите оратори не правят грешки, добрите броячи не се нуждаят от сметало, добрите пазачи нямат нужда от резета и ключалки за да не може никой нежелан да влезе. Добрите въжеплетачи могат да се освободят от въже и кабел, но никой не може да отпусне възела им.
Ето защо мъдрецът имащ доверие в доброто и винаги спасява хора, защото за него няма човек заслужаващ пренебрежение. Доверявайки се на добротата той спасява всички неща, защото за него няма нищо безстойностно. Това е да виждаш скритите ценности.
Затова добрият човек е инструктор на злия човек, а злият човек е богатство добрия. Който не отдава значение на неговите инструктори или не цени богатството си, макар той да е иначе интелигентен, става объркан. В това се състои значението на духовността.

XXVIII
ВРЪЩАНЕ КЪМ ПРОСТОТАТА
Този, който знае своята мъжественост и разбира своята женственост става полезен като долините на земята (които носят вода). Който е като долините на земята, вечна жизненост (Te) не ще се отклони от него, той ще дойде отново, в природата на малко дете.
Този, който знае, че е невинен и признава греха си става модел за света. Като модел на света, безкрайно Те няма да се провали, той ще се върне към Абсолютното.
Този, който знае славата на неговата природа и признава също ограничения си става полезен като долините в света. Който е като долините в света, вечният Те няма да го провали, той ще се върне към простотата.
Излъчващ простота той ще направи от хората съдове на полезност. Мъдрият човек след това би ги наел като служители и управници. Мъдрата администрация на такава хора не ще навреди на никого.

XXIX
НЕФОРСИРАНЕ НА НЕЩАТА (WU WEI)
Човек, който желае да завземе и преправи Империята, ще се провали. Империята е божествено нещо, което не може да бъде преработено. Онзи, който се опитва само ще го разваля.
Този, който се стреми да го разбере, ще го изгуби. Хората се различават; някои водят, други следват; някои са пламенни, други са формални; а някои са силни, други слаби; някои успяват, други не успяват. Ето защо мъдрецът практикува умереност, той изоставя удоволствие, екстравагантност и снизхождение.

XXX
ПЕСТИ ВОЙНАТА
Когато магистратът следва Тао, той няма нужда да прибягва до силата на оръжието за укрепване на империята, защото сами по себе си търговските методи ще покажат добра възвръщаемост.
Шипки и тръни растат където е имало армейски лагери. Лошите реколти са последствията на голяма война. Добрият владетел ще бъде решителен и след това ще спре, той не се осмелява да взема насила. Човек трябва да бъде решителен, но да не обича да се хвали; решителен, но не надменен; решителен, но не арогантен, но решителeн да приеме войната, когато тя не може да бъде избегната; решителен, но той не трябва да прибягва до насилие.
С насилие, нещата се развиват за известно време, но след това се сриват. Това не се харесва на Тао и това, което не е Тао- много скоро се разпада.








Tao_Te_Cing_3.htmlTao_Te_Cing_3.html