Тао Те Чинг

Из книгата на лао дзъ


 
 

    





TAO TE ЧИНГ

ТАО според ЛАО ДЗЪ 
превод от китайски на английски
Дуидт ГОДАР
/превод от английски на български за Тао Институт-Варна А.Т. /
Ню Йорк
Издателство Брентано
[1919]
Въведение
ОБОЖАВАМ ЛАО ДЗЪ! Това е причината, поради която  предлагам друг тълкувателен превод, опитвайки се да го отпечатам и обвържа атрактивно. Искам да оцените този мъдър и любезен старец и също да го заобикнете. Той е може би първия от учените (6 век пр.н.е.), който да има визия за духовната реалност и той се опитва толкова усилено да го обясни на другите, но в крайна сметка, се отдалечава от Великото Неизвестно в жалко обезсърчение. Всичко бе против него, приятелите му на са го разбирали, а другите са му се присмивали.
Дори и писмените знаци, които той трябва да използва, за да се запази мисълта си са заговорничели против него. Те са били само пет хиляди общо и са били зле приспособени да изразяват мистични и абстрактни идеи. Когато тези символи са преведени точно, преводът е непременно странен и неясен. Синолозите неволно са направили една несправедливост към него поради самото си образование. Аз се опитах да надникна през тромавите знаци в сърцето му и се молех любовта ми към него да ме направи мъдър, за да го разбера правилно.
Мразя школите, които ще отрекат съществуването му, или арогантната ерудиция, която казва снизходително: "О, да, има несъмнено  някой, който е написал някои от най-характерните сонети, но повечето от тях са натрупани през вековете във формата на стихове, които имат сходна структура, и всички са били променени и изменени, докато стани така, че е по-добре да наречем тази книга колекция на афоризми. "
Срам за школите които, споделят вижданията на илюминатите, подигравайки им се!
Съществуват три големи факта в Китай до ден днишен, свидетелстващи за Лао Дзъ. Първо, наличието на таоизма, - който бе предложен от ученията му, но не се гради върху тях. Това се обяснява с невъзможността на учените, които веднага го следват, да разберат и оценят духовността на учението му. Второ, конфуцианската неприязън към идеите на Лао Дзъ, което се обяснява с тяхната опозиция на конфуцианската етика. Трети, и най-голям факт от всички, са най-характерните черти на китайския характер, а именно, пасивност, покорност и морална загриженост, всички от които намират адекватна причина и източник в ученията на Лао Дзъ.
Интересен факт във връзка с мисълта на Лао Дзъ е следното. Въпреки че в продължение на две хиляди години той е бил неразбран и осмиван, днес най-доброто от научната и философската мисъл, която обединява това, което е известно като Витализъм, е пълното съгласие с идеите на Лао Дзъ за Тао. Всяко позоваване, което се прави до ден днешен за Космическия Подтиг, Жизнения Импулс, и Творческия Принцип може да се каже за Тао. Всичко, което може да се каже, за платоновите Идеи и Форми и за Космическата Любов като творческа изява на Бог, може да се каже за Тао. Когато християнските учени са започнали да превеждат Логоса на Св. Йоан, те са били доволни да използват думата "Тао."
Вярно е, че концепцията на Лао Дзъ за Тао е ограничена до концепция за универсален, творчески принцип. Той очевидно не е имал представа за индивидуалност, която християните отдават на Бога, във връзка с него, но той му приписва толкова много мъдрост и доброжелателност, че неговата концепция се доближава до идеята за личностност. За  Лао Дзъ, Тао е универсален и вечен принцип, който формира и обуславя всичко; той е едно нематериално космическо влияние, което хармонизира всички неща и ги довежда до успешен край, той е нормата и стандарта за истина и морал. Лао Дзъ е направил повече, от това да поддържа едно интелигентно становище за Tao като творчески принцип; той е имал благочестиво и религиозното чувство към него: "Той обичаше Тао, както син пази и почита майка си."
Съществуват три ключови думи в мисълта на Лао Дзъ: Tao, Te, и Ву Уей. Всички те са трудно преведими. Простият смисъла на Tao е "начин", но също така има голямо разнообразие от други значения. Д-р Пол Карус го превежда, "Причина", но се извинява за това свое действие. Ако съм принуден да предложа превод, ще предложа Творчески Принцип, но предпочитам да го оставите непреведен.
Идеограмата  " Te ", обикновено се превежда като " добродетел. " Това е вярно само като превод на идеограмата, но няма адекватен смисъл приближаващ се до съдържанието на мисълта на Лао Дзъ . За него Te означава точно това, което се има в предвид в разказа за изцелението на жената, която се допряла до полите на мантията на Исус : "  Исус е бил наясно, че добродетел е преминала от него". Te включва смисъл на жизненост, на мъжественост , на красота и на хармония, за която ние смятаме, че е част от живота, който определяме като богат и весел . Третата дума е отрицателния израз , " Wu Wei . " Преведено , това означава " не действие ", или "не- твърдение". Когато Лао Дзъ призовава хората към " У Вей ", той не ги подтиква към мързел или аскетизъм . Той има предвид, че всички хора трябва да ценят това мъдро смирение, скромност и себеотрицание, което идва от съзнанието, че Тао е безкрайно мъдър и добър и че част от човешката мъдрост е хората да се държат по такъв сдържан и възприемчив начин, че Тао да може да намери един подходящ и съответстващ канал за своята цел. Заглавието на книгата на Лао Дзъ , Tao Te Чинг, е небрежно преведено като, Класик за Пътят на добродетелта , или Класик за Пътя към Добродетелта. Това е много посредствено. Жизнеността на Тао е много много по-добре .
Повечето коментатори смятат, че ученията на Лао Дзъ се вписват особено добре в будистката философия. Това заключение се появява чрез общо тълкуване на Wu Wei като представяне, че логично ще приключи в разтварянето на духа в Tao, като в Нирвана. Това разбиране на Wu Wei, което Анри Борел споделя в дадена степен е, вярваме, неправилно, тъй като Лао Дзъ непрекъснато ни учи на намиране на живот, а не на загубата му. Концепцията на Лао Дзъ за Tao като безначален източник на всички неща, намиращ изражение чрез духовно Te в универсалната творческа дейност, е много близо до учението за добро на Платон, като неизразим източник на всички неща, чийто идеи и форми на Доброта, Истина и Красота са излъчени навън като духовен логос в творческа дейност чрез Дух, Душа и Природа до най-далечните предели на материята.
Макар да е вярно, че ученията на Лао Дзъ не биха намерили много общо с антропоморфната автокрация от Стария завет и не ще намерят почти нищо общо с модерната система на Рич за етичен идеализъм, който има за своя основа натуралистичната еволюцията на човешкото общество чрез филантропия, закони, културни цивилизации и човешки правителства, подкрепени от силата на оръжието, все пак ученията му са изцяло в хармония с тази християнска философия на Логоса , която е наследство от гърците, чрез Платон, Филон, Свети Павел, Плотин и Августин  и която е в основата на мистичната вяра на християнските светци от всички времена. Докато Лао Дзъ ще намери малко общо с натоварените, нагли дейности на така наречения християнски държавник градящи се на държавното управление и на войните , той би намерил много общо с Апостолическото християнство, което само по себе се се държи настрана от съвременната политика и отказва да участва в армията, задоволяващо се да живее просто, тихо, пълно с вяра и смирена благосклонност. И най-вече той би симпатизирал с учителя от Назарет. В почти всеки сонет, човек мисли за някакъв израз, съответстващ на Исус  който е имал много подобна концепция за Бог, но който признава в Него, този личен елемент на Любовта, която е направил Бог не само Творчески Принцип но и Небесен Отец.
Визията на Лао Дзъ за мъжествена хармония, доброта, и Духовност на Тао е това, което Исус е видял като бащинството на Бога, себеизразяващ неговата любов-природа безкрайно във всички творчески усилия; чрез универсална интуиция; безспирно издигащ творението си обратно към себе си в благодарна и смирена привързаност. Лао Дзъ е видял смътно в една чаша, това което Исус видял лице в лице, във всичката си слава, Божествения Тао, Бог като творческа и изкупителна Любов. 
Когато четете тези стихове, забравете думите и фразите, постарайте се и вложете усилия, погледнете през тях за душата на Лао Дзъ. Той е там, разкрит, но толкова несъвършено, че това е само привидение на душата му. Но ако от нея, колкото и неясно да е, вие успеете да обикнете Лао Дзъ, ще видите отвъд него проблясъци на прекрасните видения, които са владяли душата му, видения на безкрайна Доброта, Смирение и Красота, излъчваща се от Сърцето на сътворението.
Д. Годар  



ВСИЧКО, КОЕТО ЗНАЕМ ЗА ЛАО ДЗЪ

Сзе Ма-Ч’Иен (136-85 пр.н.е.) пише, че Лао Дзъ е роден в семейството на Ли, село Чу-джен, окръг Ли, провинция Ву, държава Ч’у. Правилното му име е Ерр, официалното му име е По-ян, посмъртната му титла бе Юи-тан. Той заема поста на попечител на тайните архиви на държавата Чеу.
Конфуций отишъл в Чеу да се консултира с Лао Дзъ за някои церемонии; Лао Дзъ му казал:. "Костите на тези мъдреци, за когото вие питате, отдавна са изгнили, само техните учения са останали. Ако превъзходен човек бъде разбран от хората през своето време, той се издига до чест, но не бива ли разбран, името му е като семе скитник носено от вятъра. Чувал съм да казват, че добър търговец крие съкровищата си, дори и складовете му да са празни. Мъдрецът от най-висока стойност приема външност и пасивни обноски сякаш е глупак. Сложете настрана вашия надменен вид, вашите многобройни нужди, отредени дрехи и преувеличена важност. Те не прибавят реална стойност към вашата личност. Това е моят съвет към вас и това е всичко, което имам да предложа. "
Конфуций заминал и когато той по-късно описал на своите ученици за посещението си при Лао Дзъ, той казал: "Разбрах, за навиците на птиците, как те могат да летят, как рибите могат да плуват, и животните да бягат. За бягането можем да направим примки, за плуването можем да направим мрежи, за летенето можем да направим стрели. Но за дракона, аз не мога да знам как той се изкачва на ветровете и облаците към небето. Аз само видях Лао Дзъ. Може ли да се каже, че той е толкова труден да се разбере като дракона? Той учи жизнеността на Тао. Учението му, изглежда препоръчва, човек да се стреми към прекалена скромност и неизвестност."
Лао Дзъ живял в Чеу дълго време; той пророкува разпадането на тази държава и в последствие е бил принуден да напусне и отиде извън границата. Служителят на граничния пункт е бил Ин-Хай, който казал на Лао Дзъ: "Ако ще ни напускаш, няма ли да напишеш книга, чрез която да можем да си спомяме за теб?" Тогава Лао Дзъ написал книга от сонети в две части, състояща се от всичко на всичко около пет хиляди идеограми. В тази книга той обсъжда концепцията си за Жизнеността на Тао. Той оставил тази книга на войника, и тръгнал, никой не знае на къде.

I
КАКВО Е TAO
Тао, който може да бъде разбран не може да е първоначалният, или космическият Тао, също, както една идея, която може да бъде изразена с думи не може да бъде безкрайна.
И този необясним Тао е извора на всеки дух и материя и изразявайки се, е станал майка на всички създадени неща.
Следователно, да не желаеш нещата на сетивата е да познаваш свободата на духовността; и да желаеш,  означава да учиш ограниченията на материята. Тези две наща, дух и материя, толкова различни по природа, имат един и същ произход. Това първично единство е мистерия на мистериите, но то е вратата към духовността.

II
СЕБЕРАЗВИТИЕ
Когато всеки един разпознае красотата, че е само маскарадна, то тя става просто грозота. По същия начин е и с добротата, ако тя не е искрена, то тя не е доброта. Така съществуване и несъществуване са несъвместими. Трудността и леснотата са взаимно противоположности. Точно както на дългосрочен и краткосрочен, най-високото и най- ниското, силен и слаб, отпред и отзад,  всички са противоположности и всяко едно разкрива другото.
Ето защо мъдрецът не претендира с делата си и не се отдава на много приказки. Когато станат неприятности, той не е раздразнен. Той произвежда но не притежава,  не претендира за заслуги, той гради, но не обитава вътре в граденото, и понеже не живее в граденото, той никога не го напуска.

III
УСПОКОЯВАЙКИ ХОРАТА

Пренебрегването на хвалбите към достойните, възпира хората от подражание; както да не се отдава значение на редки съкровища, възпира човек да не стане крадец; или както игнорирането на нещата, които будят желанието, пази сърцето в състояние на покой.
Затова мъдрият владетел не предлага ненужни неща, а се стреми да задоволи умовете на своите хора. Той има за цел да успокои апетитите, но да укрепи костите. Той винаги се опитва чрез поддържане на хората в невежество, да ги държи в задоволство, а тези, които имат познания, той възпира от злото. Ако самият той практикува сдържаност, тогава всичко е в покой.



Tao_Te_Cing_1.htmlTao_Te_Cing_1.html